Използвах ДНК анализ, за ​​да намеря родното си семейство, и това ме изпрати през 3 континента

Когато изпратих ДНК проби до службите за генетични проби, търсещи родното ми семейство, нямах визия, че това ще ме изпрати на премеждие през три континента.

През 1961 година бях осиновен при раждане в Калифорния. През годините съм търсил родното си семейство понякога, само че постоянно съм бил възпрепятстван от запечатани записи и стиснати чиновници. През последното десетилетие обаче домашните ДНК проби и лесният онлайн достъп до формалните записи трансформираха играта.

Плюх в пластмасови тръби (по една за всеки от двамата огромни играчи в тази промишленост в Съединените щати: 23andMe и Ancestry.com), пуснах ги по пощата и зачаках с неспокойствие резултатите. Когато имейлът дойде при започване на 2022 година, бях замаян.

След като цялостен живот имах вяра, че съм бял американец, научих, че това е единствено на половина правилно. Биологичната ми майка е родена в Айова. Но се оказа, че татко ми е от Северна Африка.

Постигнах анонимни съвпадения на ДНК посредством системите за известия на 23andMe и Ancestry, само че никой не ми отговори. След това пристигнаха седмици на изследване благодарение на Ancestry.com и разнообразни бази данни с обществени записи, до момента в който не съумях да разпознавам и двамата си родители и да намеря информация за връзка с шепа техни близки родственици.

Открих, че рожденият ми татко е роден в средата на 30-те години на предишния век в Казабланка. В главата ми плуваха сантиментални видения за Хъмфри Богарт и Ингрид Бергман (измислено), които бягат от нацистите.

Документите демонстрират, че той е емигрирал в Съединените щати през 1959 година и се е озовал в Сан Франциско. Майка ми беше израснала в Сан Диего и също се реалокира в Сан Франциско незабавно след гимназията. Но за какво беше напуснал Мароко? Какво я докара в Сан Франциско? Трябваше да знам повече.

Първи контакт

След дни на показване на най-хубавото и най-лошото, сформирах сюжети за това какво да кажа на генетично близки членове на фамилията, които най-вероятно нямаха визия, че въобще живея. Тогава обезпокоеното протегнах ръка.

За мое огромно облекчение фамилиите на майка ми и татко ми ме посрещнаха с отворени прегръдки – макар шока им от откриването, че живея.

Бързо научих, че и двамата ми биологични родители са умряли и бях надълбоко отчаян, че вечно бях пропуснал шанса си да ги срещна. Дали нещата щяха да са разнообразни, в случай че бях търсил по-усилено по-рано?

Но бях разчувствуван, че всичките им братя и сестри бяха към момента живи.

От моето ново семейство сформирах груба схема на историите на моите родители: от двата края на света и двамата си блъснаха главите с сложни родители и напуснаха дома си при първа опция. И двамата се озовават в едно от най-свободомислещите места на Земята: Сан Франциско.

Той работеше като монтажник на подове в градския квартал North Beach, където тя беше сервитьорка за коктейли и танцьорка. Представих си по какъв начин се срещат, до момента в който той инсталира подове в нощен клуб, където тя работеше.

По всичко проличава, че би трябвало да е била доста къса връзка. Баща ми живееше с другарка и сестрата на майка ми споделя, че в никакъв случай не е чула майка ми да разисква татко ми по какъвто и да е метод. Освен сестрата и майка й, на никой различен в фамилията й не е казано, че е бременна. Семейството на татко ми споделя, че са 100% сигурни, че и той в никакъв случай не е бил споделил.

Имаше и други огромни изненади: споделиха ми, че майка ми в никакъв случай не е имала друго дете – или даже съществено гадже – до края на живота си. От страна на татко ми бях шокиран да науча, че имам полубрат и полусестра и десетки братовчеди във Франция и Мароко.

Поканиха ме на посетители. Резервирах пътешестване, с цел да се срещна с голямото, гостоприемно семейство на татко ми.

„ Бях горещо прегърнат “

В Париж една братовчедка ми провежда охолно празненство в нейния безоблачен крайградски дом, където бях топло прегърната от целия френски клон на фамилията. Те ми дадоха препоръки от вътрешни хора, съобразени с моите ползи за това къде да отида и какво да видя отвън утъпканите пътеки.

По тяхна рекомендация прекарах един следобяд в голям хубав градски парк в източен Париж, наименуван Buttes-Chaumont. Вечерях във френския еквивалент на сладкарница от работническата класа (бульон, кръстен на бульона), наименуван Жулиен. Това беше третият ми път в Париж, само че в този момент го видях с нови очи, представяйки си себе си като нещо като почетен наследник на града.

Мароко беше напълно различен свят. Никога не бях пътувал до мюсюлманска страна или някъде отвън Европа или Америка. Преживяването беше странна и вълшебна композиция от задгранични завършения и удобно пътешестване, буферирано от фамилията, което се грижи за мен.

Прекарах първите шест дни в морския курортен град Дар Буаза, на към 45 минути от Казабланка, където огромното ми мароканско семейство има набор от прилежащи летни къщи единствено на метри от плажа. Къщите са издигнати върху парцел, закупен от дядо ми преди съвсем век (когато земята се смяташе за безполезна) като място за бягство от летните горещини на Казабланка.

Френският е главният език на фамилията, а лелите и чичовците ми не приказват британски. Някой по-млад братовчед нормално беше разполагаем за превод, само че груповите диалози на масата или на задната палуба постоянно бяха на френски, което не ми оставяше метод да се причисля. Реших да науча всекидневен френски до идващото си посещаване.

Въпреки езиковата разлика, съумях да ги опозная всички – строгия чичо, лелите по майчина линия, братовчеда веселяк. И разпознах доста от техните личностни черти и странности – какъв брой буйни, любопитни и хитри са – в себе си.

Прекарах съвсем седмица в търсене на вкусни, достоверни марокански ястия като агнешки тажин (печено на пара със зеленчуци в едноименен керамичен съд) и пастила (подправки, настъргано пиле или дивеч, увити в фило тесто), приготвени и сервирани на брега на морето тераси от дребния домашен личен състав, постоянно срещан в мароканските домове на междинната класа.

Изследване на нова родина

И въпреки всичко желаех да видя повече от родината на татко ми, тъй че потеглих на обиколка на Фес и Маракеш, уредена от братовчедка и нейния брачен партньор, които инцидентно имат първокласна туристическа компания.